Архетипът на Вътрешното Дете

Архетипът на вътрешното дете играе съществена роля в психологията на Карл Юнг за формирането на личността и определянето на взаимоотношенията ѝ със себе си и другите. Вътрешното дете е един от оновните аспекти на психиката, който е символ на невинността, отвореността, чистотата, чувствителността и емоционалната ни уязвимост. Осъществяването на връзка с него играе съществена роля за качеството ни на живот, способността ни да създаваме дълбоки и искрени връзки с околните, да изпитваме радост и доволство от живота.

Как да влезем в контакт с вътрешното си дете:

• Детските ни спомени: Връщането назад в детството ни осъществява контакт с вътрешното дете. Там ние можем да бъдем както само наблюдатели, така и творци на нови събития. Спомените ни могат да бъдат както положителни, така и травматични, и те играят роля за възприятието ни за нас самите и за света. От позицията и опита ни на възрастни, ние можем да поставим по-зряла оценка върху събитията от миналото, както и чрез метода на активно въображене да ги изменим в съзнанието си, за да получим по-положителен изход от случилото се с нас преди, и така да намалим влиянието на травматичното събитие над психиката ни. Несъзнаваното е безкрайно, времето в него не тече, няма нито минало, нито бъдеще, всичко се случва едновременно, така че няма никакво значение колко години са минали от събитието в съзнателния ни живот.
  • Наблюдение над емоционалните ни реакции: Сблъсъкът със ситуации, които предизвикват силни емоционални реакции загатват за неудовлетворените нужди и травми в ранното ни детство.
  • Наблюдение над фантазиите и сънищата ни: Там се разкриват вътрешните ни стремежи, желания и мечти, които вътрешното ни дете носи в сърцето си и търпеливо чака помощ от другите аспекти на психиката ни да ги осъществи.
  • Терапевтиране, консултиране и самооткритие: Понякога е трудно сами да успеем да се върнем назад и да преодолеем себе си, така че имаме нужда от опитен водач, който да ни съпроводи и подготви за срещата с този наш аспект, от който може да сме се крили много дълго време.
  

Как въздействат травмите на архетипа на вътрешното ни дете в живота ни като възрастни?

• Ставаме изолирани и отчуждени: Небережното отношение на родителите/възрастните в живота ни, когато сме били деца, насилието, липсата на емоционална близост, ни карат да се отдръпнем навътре в себе си, тъй като този най-нежен и най-чист аспект от нашата психика се чувства неразбран и необичан, заради това предпочита да скрие своите емоции и да се затвори за своите нужди. Неудовлетворените нужди и потиснатите чувства потъват в несъзнаваното и дори нашето его може да загуби представа за тях, ние спираме да се идентифицираме с тази роля.
  2. Високи стандарти, самокритичност и ниско самочувствие: Когато често сме били подлагани на критика вместо насърчавани, развиваме страх от провал, ниска самооценка, което влияе на развитието ни занапред. Проявление на този страх, потънал в несъзнаваното, може да са навици чрез които се самосаботираме по пътя на уж ясните ни цели.
  3. Трудности във взаимоотношенията: Ако архетипът на вътрешното дете е травмиран, това влияе на качеството на връзките, които създаваме: Избягващ стил на привъзрзаност ( Когато желанията на детето не намират отговор, а потребностите му не се удовлетворяват, детето си прави извода, че желанията му са безразлични за възрастните и поради това се старае да се приспособи към ситуацията, потискайки своята нужда от любов и грижа. То може да изглежда безразлично и незаинтересовано, но зад това се крие страхът от отхвърляне и болката) или тревожен стил на призързаност (Този стил привързаност е следствие на непредсказуемото поведение на възрастният : той е ту груб, ту нежен, ту безразличен, може неочаквано да замине, да изостави детето, и детето не разбира, от какво зависи това и какво да очаква. Такива деца се страхуват от чуждите хора дори и в присъствието на родителите си, чувстват се огорчени, когато родителите им си отиват, но и не се радват, когато те се връщат, дори понякога им се сърдят ,защото не се чувстват в безопасност). Тези стилове често се повтарят в личните ни взаимоотношения като възрастни, и докато не осъзнаем от къде идва проблема и не го адресираме, ще привличаме партньори, които потвърждават съществуващия в несъзнаваното ни сценарий.

Как можем да се свържем отново с архетипа на вътрешното дете и да се излекуваме:

• Самооткритие и осъзнаване: Първата стъпка към свързването с архетипа на вътрешното дете е да се запознаем със своите травми и нужди. Това изисква наблюдение над нашите емоции и поемане на отговорност за реакциите, които те провокират.

• Любов към себе си: Познанието за силните страни на характера ни, но и приемането на уязвимостите ни с разбиране и любов е от съществено значение. Често, поради сюжета, който играем в главата си, ние се отнасяме към грешките и недостатъците на околните много по-мило и подкрепящо, отколкото към своите собствени, а няма причина това да е така.
• Духовна работа, терапия, самоизследване: Съществуват редица духовни учения и научни течения, които могат да ви помогнат да преживеете отново ситуациите, които са ви формирали като личност и така да ги реконструирате. Важното е, особено в началото, да се доверявате на квалифицирани професионалисти, които имат богат опит. Не оставяйте съмнителни личности да си правят експерименти с най-уязвимите части от вас. Колкото повече влагате в изследване на себе си, толкова по-лесно ще идентифицирате нуждите си и ще разграничавате проекциите, които неволно сте влагали във външната среда.
• Творческо себеизразяване: Детето в нас е най-свободно и стумилирано, когато твори – за целта можем да рисуваме, пишем, танцуваме или практикуваме всяккви други изкуства. Така те се превръщат в поле, в което вътрешното ни дете свободно и без страх от осъждане може да изрази емоциите си – т.нар Арт Терапия.
• Поставете се в среда, която провокира вашата спонтаност и радост от простите неща. Когато имате негативна мисъл, опитайте се да я пренасочите към нещо позитивно, което се е случило през деня, колкото и просто да е това – напр. чисти чаршафи. Разходете се сред природата. Прекарайте време с деца и домашни любимци, наблюдавайте и се радвайте на спонтанните им реакции.
• Идентифициране и промяна на негативните убеждения: Подчертавам, че тук не става въпрос за фалшив позитивизъм, с който обиждаме собственото си чувство на рационалност и разсъдък като отричаме съществуването на абсолютно валидни предизвикателни обстоятелства. Тук поставяме акцента върху това как говорим на себе си и за себе си, защото във всеки един момент ние можем толкова, колкото вярваме, че можем, и когато нашите мисли лимитират природния ни потенциал, той няма как да бъде оползотворен, и тези мечти и идеи на вътрешното дете, които споменах по-горе, няма как да бъдат осъществени. Здравословният вътрешен диалог ни подкрепя, окрилява и приканя да използваме и подобряваме своите умения и таланти.
• Работа със сънищата: Сънищата са портал към нашата психика и могат да отразяват състоянието на нашето вътрешно дете. Воденето на дневник на сънищата и тяхното анализиране ни помага да разберем и тълкуваме своите чувства и нужди по-добре.
• Силата на прошката – По пътя на преоткриване на себе си, ще ни се наложи да простим не малко пъти на нас самите, както и на другите, които съзнателно или не, са ни ранили. Приемете, че всеки е на различно ниво от личностното си развитие и се учи, и заради това допуска грешки. Някои хора не са способни към момента да погледнат живота си от позицията на вътрешния си наблюдател и понякога вие ставате част от негативните сценарии, които те са създали за себе си. Не правите услуга нито на вас, нито на тях като оставяте тъмните мисли да ви обземат – това спира и вашето развитие, и енергийно подрива тяхното.

Процесът за възстановяването на връзката с вътрешното дете не е линеен и може да отнеме много време и усилия. Заради това е важно да бъдем търпеливи и да сме наясно, че винаги ще има възходи и падения, и това е напълно естествено и имитира циклите на природата – смяната на сезоните, въртенето на планетите. Ние сме част от този голям процес и съответно не можем да бъдем изключение.
Ние не сме нанесли раните си, но носим отговорност да ги излекуваме. За мнозина от нас това може да звучи много несправедливо, но не е така. Това е част от живота, от преживяването да се намираме в материалния свят, и е израз на херметичния принцип на противоположностите. Независимо каква позиция възприемаме, винаги противоположната ѝ дуалност ще се опита да ни повлияе, и единственото оръжие, което имаме, е съзнателността, че това се случва. Това е порталът на личностната ни трансмутация, където ние от парче олово трябва да се превърнем в злато, но това може да се случи само под напрежението на противоположната дуалност. Без този принцип, самоусъвършенстването, което е целта на всичко живо, не може да бъде осъществено.