Занимавам се с езотерика повече от 17 години, в които съм минала през различни системи на вярвания. Срещала съм се, разговаряла съм и съм наблюдавала много хора, които имат сходни интереси.

И личният ми опит, и страничните ми наблюдения потвърждават едно и също: Тези духовни идеи, които би трябвало да разширяват светогледа ни, да излекуват душевните ни рани, да ни свързват със света, със същата сила могат да бъдат използвани, за да бягаме от отговорност, да търсим свръхестествени оправдания за неуспехите си, да се считаме за много перфектни и специални, захранени от “мистичните си преживявания”.

И тогава възниква въпросът, който е далеч по-важен от това коя е “правилната” система от вярвания, а именно какво трябва да прави една система от вярвания за човека, който живее според нея, за да се счита за конструктивна?

Лично аз все повече навлизам в платонизма и древногръцката религия и заради това някои примери могат да бъдат такива, но чувствайте се свободни да създадете своите според личните ви виждания.

1. Система от духовност, която те прави по-специален и различен само по силата на това, че си избрал да изповядваш нея

Един от първите предупредителни знаци за мен е система от вярвания, която храни духовното его.
Ако с напредването на пътя си ставаш все по-убеден, че точно ти, само ти и себеподобните от групата ти са единствените, които получават специални послания, са разгадали цялата метафизична анатомия на Вселената, и че другите хора “не са достатъчно осъзнати”, нещо вероятно сериозно се е объркало.

Развитието започва там, където разпознаваме собственото си незнание и проявяваме готовността убежденията ни да бъдат проверявани.
Ако приемем собственото си ограничено мнение и желания за мерило на Доброто и ги бъркаме с това какво Вселената/Бог/Боговете мислят, това е доста подозрително.

• Християни и мюсюлмани мислят, че универсалните отговори на всички въпроси се крият само в свещените им книги и никъде другаде.
• Неопаганисти с абсолютна сигурност твърдят, че боговете им мразят AI и той е обида към тях.
• Ню ейджъри претендират, че са “овладели силите на Вселената”

Вярвала съм не на същите, но на подобни твърдения. Не ме е довело много далеч.

В първия случай духовността превръща космоса в продължение на егото. Във втория егото трябва да научи собствената си мяра.

2. Търсенето навътре не трябва да те изолира от света навън

Духовният път често е описван като „пътуване навътре“. С това съм съгласна. Но самопознанието не означава безкрайно взиране в собствената уникалност. Колкото по-дълбоко стигаш, толкова по-трудно става да възприемаш себе си като изолирана вселена.

При Плотин душата може да се обърне към по-високите нива на реалността именно защото нейната природа не се изчерпва с малката индивидуална биография. Тя участва в по-широк интелигибилен порядък.

Ето един добър практически тест: Върти ли се вътрешния ти свят само около „аз, моите знаци, моите водачи, моята мисия“?

Или постепенно увеличава способността ти да усещаш връзката си с хората, природата, общността и неща, които няма как да се сведат до личната ти история?

3. Помага ли ти да подредиш себе си и средата ти?

В “Държавата” Платон прави аналогия между справедливият човек и справедливо устроеният полис, тъй като те отразяват един и същ принцип: различните сили трябва да намерят правилното си място и отношение една към друга.

И това всъщност може да бъде разгледано по много практичен начин:

Средата, която съзнателно избираме, отношенията, които поддържаме, хаосът, който създаваме или толерираме: всичко това до някаква степен отразява състоянието на вътрешния ни свят.
Да вървиш по духовен път, който е конструктивен за теб, те отваря към тази истина и те призовава да създадеш повече хармония в живота си. Целта не е да станем еднотипни, тихи, конвенционални обвивки без никаква уникалност, а просто да се научим да различаваме желанията от необходимостите; интуицията от фантазиите и свободата от липсата на самоконтрол.

4. Следработна фантазия ли е или подобрява реалния ти живот?

В античната философия има една дума, която много харесвам: eudaimonia. Значението трудно може да се ограничи до “щастие”, по-близо е до добре изживян, процъфтяващ човешки живот.
Тоест, етиката и философията не могат да бъдат просто интелектуално хоби. Добродетелите не съществуват като отвлечени идеи, а като развити рационални, емоционални и социални способности.

Затова ако само четеш за вибрации, цветове, Таро карти и астрологични позиции и после забравяш какво си чел, това за мен не е особено интересно.
Интересува ме: Как прочетеното днес ти помогна да вземеш решение? Как ти помогна да твориш? Да работиш? Да се справиш със загубата? Да се грижиш по-добре за себе си и за другите?
Разабонирам се от всякакви манифестации, вибрации, извънземни и сложни космологии ако не ми е ясно точно каква функция изпълняват.

5. Насърчава ли подобряването на творчеството и самоизразяването?

Оглушах вече за всякакви религиозни и верски системи, в които свободното изразяване на човек се превръща в проблем и той е набеден за “обсебен от демонични сили” или “с много ниски вибрации”.
Творчеството под различни форми е причината душата ни да се намира във физическо тяло. Така ние одухотворяваме материята.
Но тук също е важно да поставя и една граница: Не всичко, което “ни идва отвътре” е ценно просто защото “изразява нашата същност”
Добре е да си задаваме въпроса:

Какво създаваме и какво развиваме в себе си и другите, практикувайки въпросното творчество?

6. Позволява ли ти да кажеш „не знам“?

За мен това е задължително. Приемам вече за напълно нормални моменти, в които старите отговори вече не работят, но и окончателните нови не са открити. Тази несигурност е резултат от честност към себе си и аз не я приемам като провал.
Да, прочела съм една каручка книги за Таро, символизъм, митология, чета активно и астрология.
И пак има моменти, в които не съм сигурна какво точно означават определени комбинации в контекста на определен въпрос.
Не, не съм напълно убедена какво означаваше днешния ми сън – и вероятно е само парче от пъзел, което тепърва ще сглобявам.
И не, не местя всяко съвпадение автоматично в категорията “синхроничност”. Може да е било, може и да не е било.

The truth is out there, с други думи. Аз не съм някакъв нейн иманентен носител.

7. Отрича науката и всяко достижение на рационалната мисъл, превръща всеки факт в конспирация.

Всъщност това е много простичко:

Метафизичните причини не премахват непосредственати причини.

Заради това имаме пълното право да търсим духовния смисъл на заболяването си, да го лекуваме с “енергия” и “вибрации”, но това не означава, че е добра идея да пропуснем лекаря.
Не, бившият ти не се е настанил удобно да живее в дома ти и не ти изпива заплатата просто защото е имало ретроградна Венера и Меркурий. В това са намесени и конкретни твои решения.
Ритуалите за пари и кариерни успехи могат да отворят нови възможности, но как да стане като не си актуализирал професионалните си знания и умения над 10 години?

8. Прави ли те по-отговорен човек или ти дава оправдание да не действаш?

Можем много да говорим за астрологическия фатализъм и това, което е предначертано да се случи. И макар че и аз вярвам в предопределеността на определени събития, на средата, в която сме израснали, то вътрешния ни свят и начина, по който избираме как да живеем според обстоятелствата, е нещо което зависи от нас самите.
Не се натъкваме на добродетелта случайно по пътя си, тя изисква съзнателно изграждане.

Астрологическите конфигурации показват склонности.
Божествата, ритуалите, висшите азове, светци или в каквото вярвате, може да ви помогнат.
Детството и рода могат да обяснят много при какви условия сте станали хората, които сте и защо.

Но към какво действие и към каква цел насочваме всичкото това знание?

Ако отговорността непрестанно е в звездите, в кармичните отношения, пламъците-близнаци, в рода, в негатива, в ретроградния Меркурий или мистериозния “план на Вселената”, вие къде се намирате в цялата схема?

9. Страданието не е духовната добродетел, за която ти го пробутват

Това не означава, че омаловажавам или отричам наличието му или че бягам на всяка цена от него. За добро или за лошо, повечето хора, ако не и всички, се променяме като пострадаме. Нанесените ни душевни рани стават причината да развием сила, съчувствие или да насочим търсенето си към по-дълбоките слоеве на живота.
Но и да идеализираме всяка болка като “урок, който душата е избрала”, наподобявайки онзи, който (уж) е умрял на кръста, също вече ми е чуждо.
Болката и страданието са следствието от неперфектната реалност, в която живеем, но правилния въпрос да си зададем е:

“Какво правя с болката, която изпитвам?”

Ако загубим фокус над този въпрос, то болката може да ни направи по-жестоки, по-завистливи, по-уплашени.

Сама по себе си тя не е гаранция, че накрая ни чака добродетел. Ние сме тези, които избираме това.

10. Изисква ли да мразиш човешкото в себе си, за да се придържаш към нея?

Говоря за онези учения, при които гнева, злобата, завистта, страха, агресията и всички други неприятни човешки черти са заклеймени като “бесове” ,”демони”, “грехове”.
Да, това включва и ню ейджа, при който да кажеш на някой, че е в състояние на ниска вибрация, си е де факто начин да го накараш да замълчи и да отхвърлиш всичко, което не желаеш да чуеш.

Да, в душата има различни сили – желания, разум, воля се преплитат помежду си и могат да влизат в конфликт. Именно такива вътрешни конфликти водят към разграничаването на различните сили в душата.

Благодарна съм, че и сравнително рано в живота си научих важния урок, че да се преструваш, че нежеланите импулси не съществуват, не означава че те изчезват. Но това не означава и че трябва да им се подчинявам.

Страхът, сексуалното желание, жаждата за признание — появата им не е морално престъпление.

И има начин да подредим тези сили в йерархия и да ги впрегнем в служба на Доброто.

Въпросът е какво правим с тях и какви лични граници и граници в отношенията определяме.

• Защото това, че желаем нещо не означава, че непременно имаме право да го имаме или е здравословно да го правим.
• Това, че мислим, че знам какво е доброто за някой, не означава, че имаме правото да му се налагаме и да се опитваме да управляваме живота му.
• И това, че сънуваме някой, не означава, че сънувания ни дължи каквото и да е било.

Това е анчитната идея за мяра и способност да владеем себе си. Желанието не е лошо, защото желае. Но не винаги ще стане така, както то иска.

11. Издържат ли убежденията ти при сблъсък с чужд светоглед?

Не е необходимо да смятаме всички гледни точки за еднакво приемливи. Има някои, които са опасни не просто на персонално, но на колективно и обществено ниво.
Но ако почти всяка различна гледна точка според теб се дължи на факта, че говориш с “не достатъчно пробудени хора”, “не достатъчно чели хора” или с “ниски вибрации” то вероятно идеите ти не могат да издържат на критика и до някаква степен ти го осъзнаваш.

Не е нужно чуждите аргументи да те убедят и да променят вижданията ти, но и не би трябвало мисълта, че съществува различно мнение, също аргументирано и базирано на доказателства като твоето, да те плаши.

12. Последен въпрос, който обединява всички: По-свободен човек ли беше преди или след “духовното си пробуждане”?

Всички останали критерии в крайна сметка опират до тук. Не до броя на синрхоничностите, мистичните преживявания и виденията по време на медитация.

Запитай се можеш ли с текущите ти духовни виждания:

• Да обичаш по-силно от преди без да имаш желание да притежаваш.
• Да желаеш по-силно от преди без да оставяш желанието да те управлява.
• Да страдаш, без да превръщаш страданието в идентичност.
• Да създаваш.
• Да мислиш.
• Да признаваш, когато не знаеш.
• Да действаш, дори когато не си изцяло сигурен за резултатите.
• Да приемаш текущите си ограниченията без да се демотивираш.
• Да участваш в света, вместо постепенно да се оттегляш в собствена духовното си балонче.

И не е въпросът „Вярвам ли, че това е истина?“

А по-скоро:

„Какъв човек ставам, когато живея така, сякаш това е истина?“