Таро на Тот и Таро на Уейт: какви са основните разлики между двете системи?

Тарото на Уейт и Тарото на Тот са двете най-влиятелни колоди, които оформят съвременната Таро практика. През последните години се наблюдава засилен интерес към традиционните системи като Марсилското Таро, но все още те не могат да изместят по обем Уейт и Тот системите.

Разликите между тях не са само козметични. Зад двете колоди стоят мирогледи, които в някои отношения са близки, а в други могат да бъдат почти диаметрално противоположни.

Това не означава, че трябва непременно да заемем само едната страна. Но когато познаваме философията на двамата автори, можем по-добре да разберем какво точно ни предлага всяка система и кога едната перспектива може да бъде по-полезна от другата.

Моят опит

Аз самата през годините съм работила и с двете. Първата колода ми колода – Таро на Търсещия беше по-близка до системата на Тот, макар да съдържаше и заемки от Уейт. След това дълго време работих с Уейт-базирани колоди и със самото Таро на Уейт. Но едно от най-трансформиращите преживявания в духовния ми път обаче беше моментът, в който започнах да изучавам по-задълбочено картите на Алистър Кроули. Те промениха представата ми за това какво представлява Таро и за това на какво е способно то.

В статията и видеото акцентът ще бъде върху колодата на Кроули. Не защото смятам работата на Уейт за по-малко значима, а защото повечето хора вече познават сравнително добре неговата система и се интересуват какво точно се променя, когато преминем към Тот.

Тази статия е преработен и подобрен транскрипт на следното видео:

Кратка история и характеристики на двете колоди

СМИТ-УЕЙТ

По-ранната от двете колоди е познатото ни Таро на Уейт или, ако искаме да отдадем заслуженото и на художничката, Тарото на Смит-Уейт. То е дело на английския окултист Артър Едуард Уейт и Памела Колман Смит и е публикувано през 1909 г.

И двамата са членове на Херметичния орден на Златната зора, макар че мястото им в него е различно. Смит остава в по-ниските степени на ордена, докато Уейт достига значително по-напред в системата на посвещение.

Едно от нещата, които превръщат Тарото на Уейт в толкова достъпна и впоследствие толкова универсална система, е картинният ключ към Малките аркани. Уейт не е първият, който използва сюжетно илюстрирани Малки аркани: имаме например значително по-ранното Таро Сола Буска. При Смит-Уейт обаче този подход е разработен така, че сложното езотерично съдържание да бъде преведено в разпознаваеми ситуации. Именно това прави картите толкова лесни за първоначално възприемане.

Обетът на Уейт

Уейт често се препоръчва като една от най-добрите колоди за начинаещи и това има своето основание. Картите са достъпни, изображенията лесно провокират асоциации, а системата им е станала толкова разпространена, че днес почти я приемаме за стандартното лице на Таро.

В същото време самият Уейт признава в книгата си към колодата, че съществуват тайна доктрина и тайна традиция, които не може да разкрие напълно заради обетите, които е дал.

Това е добре да стои някъде в съзнанието ни, когато анализираме символизма му. Възможно е определени кореспонденции съзнателно да са пропуснати. На други места символите могат да бъдат разместени, прикрити или заменени така, че тайните на ордена да не бъдат показани прекалено директно.

Философската основа на колодата основно място заема християнският мистицизъм и западната езотерична традиция, а духовният растеж често е представен през морала, интроспекцията и дисциплината. В картите можем да открием и много платонически и неоплатонически идеи, което е естествено предвид силното влияние, което тези философии оказват върху развитието на християнската мисъл и мистицизъм.

ТАРОТО НА ТОТ

Тарото на Тот се появява доста по-късно. То е създадено от Алистър Кроули и лейди Фрида Харис, които работят върху проекта между 1938 и 1943 г. „Книгата на Тот“, която обяснява системата, е публикувана през 1944 г., докато самите карти дълго време не достигат до широката публика.

Първоначално Кроули не планира някакъв монументален езотеричен проект. Идеята му е по-скоро да намери художник, който да осъвремени традиционна колода, и очаква работата да приключи за няколко месеца. Художничката Фрида Харис, с която по-късно се запознава, обаче, отказва просто да изпълнява инструкции и постоянно го провокира да вложи в картите цялото си магическо, философско и езотерично познание.

Това прави Тарото на Тот понякога плашещо за начинаещите. От една страна те трябва да се справят с широко разпространените предразсъдъци спрямо личността и работата на Кроули, и от друга – картите не изглеждат на пръв поглед толкова интуитивни.

Уейт ни изглежда по-познат

Дори човек да не е практикуващ християнин, той трудно може напълно да излезе извън културата, в която е израснал. Европейските общества, законите им, изкуството, литературата и представите ни за морал са оформяни столетия наред в контакт с християнството. Затова голяма част от символите при Уейт ни изглеждат интуитивно познати още преди да сме започнали сериозно да изучаваме картите.

За да разберем картите на Кроули, обаче, трябва поне малко да познаваме основите на неговата духовна философия – Телема.

И именно тук много хора се сблъскват с предварително изградени представи за самия Кроули, които след това автоматично прехвърлят върху философията му.

Телема и концепцията за истинната воля – духовната философия на Кроули

Вероятно най-известният телемски принцип е фразата:

Или:

„Прави каквото щеш — това е целият Закон.“

Изречението лесно звучи като оправдание човек просто да следва всяка своя прищявка, да преследва егоцентрични цели и да не се интересува особено от последствията за околните. Това няма нищо общо с идеята на Кроули.

В основата на Телема стои концепцията за Истинската воля и именно нея визира той в този основен принцип.

Идеята е да открием собствената си природа и съответстващата ѝ траектория, която е различна за всеки един от нас вместо просто да следваме предварително начертани от обществото пътища.

Това не предполага липса на морални ценности, а необходимост те да бъдат действително осмислени и преживени от човека, а не приети механично само защото някой отвън ги е обявил за правилни.

Нека да дадем един метафоричен пример със Слънчевата система:

Орбитата на една планета е неразделна част от нейната характеристика. От орбитата зависи температурата и даже понякога състава на планетата. Земята не може да заеме орбитата на Сатурн, нито Марс просто да реши, че иска да се намира на мястото на Земята. Ако всяка планета започне да преследва траекторията на друга, тя няма да изпълни истинското си предназначение, а това ще доведе до хаос, счупен баланс и накрая, изчезването на Слънчевата система.

Но на човешко ниво ние правим точно това непрекъснато, когато се опитваме да се напъхаме в предварително създадени модели на институционалните религии и етика, които може да нямат много общо със собствената ни природа. Опитваме се да наподобяваме някого, да живеем като него – т.е да заемем неговата орбита. И според Кроули последиците от духовна гледна точка са катастрофални.

Той също така отбелязва, че ако се събудим в свят, в който всеки следва истинската си воля, то няма да има конфликти и престъпления, в света ще цари истинска хармония и всеки ще се наслаждава на пълна свобода.

Също е цитат, който адресира красотата на индивидуалността на всяка душа. Във всеки от нас дреме уникална духовна същност, потенциали и таланти, които чакат да бъдат разбудени. Когато човек е точно там, където му е мястото, той може да твори с лекота, вдъхновение и да бъде максимално полезен на другите.

Следвайки лоното на установените религии, обаче, ние няма да достигнем до този поток и съответно няма да реалираме пълно талантите си.

Слънцето не свети защото е искало да създаде живот на Земята, но животът на Земята е следствието, че Слънцето следва неотклонно своят космически път.

Сравнение между концепцията на кроули за истинна воля и “мисята на душата”

Тук е важно да разграничим Истинската воля и от популярната днес идея за „мисия на душата“. В Ню Ейдж средите последната често се разбира като определена задача, която човек трябва да изпълни: кармичен договор, урок, който трябва да научи, талант, който е длъжен да развие, хора, на които трябва да помогне, или конкретна морална цел, която трябва да постигне.

Истинската воля е по-динамична. Тя не представлява крайна точка, към която вървим, след което можем да отметнем задачата като изпълнена.

По-скоро е едновременно правилната посока на човека и неговият уникален начин на действие. Целта е постепенно целият му живот да се превърне в чист израз на това движение.

разлики в символизма на големите аркани

Тази разлика в мирогледите не се реализира само в книгите на авторите, но директно се отразява върху подхода на изобразяване на символизма в Големите Аркани. По-долу ще ви дам няколко контрастни примера, но те не са единствените.

Глупакът: къде се намира божественият творчески принцип?

Ако сравним Глупака в двете системи, ще видим една от най-ясните разлики в отношението към Божественото.

В Тарото на Тот Слънцето, символът на творческият и съзидателният потенциал, интелигентността на Вселената да поражда нов живот, е разположено в областта на гениталиите на Глупака. Ако приемем, че той представлява човека или душата в началото на нейния път, посланието е, че ние самите сме носители на този творчески принцип. Божествената способност за съзидание не се намира някъде извън нас. Ние сме съ-творци на Вселената.

При Уейт Слънцето стои високо в горната част на изображението, докато Глупакът се движи напред и символично слиза към материята. Колкото повече той навлиза в материалния свят, толкова повече се отдалечава от източника зад себе си. Божественото тук е по-скоро нещо, от което човекът произхожда и към което по-късно трябва да намери пътя си обратно.

Силата и Сластта: трябва ли винаги да устояваме на желанията?

И двете изображения са пряко свързани с отношението към желанието, инстинкта и сексуалната енергия.

В Силата на Уейт виждаме изображението на жена и лъв. През платоническата и неоплатоническата традиция можем да ги разгледаме като илюстрация на разумния и желаещия компонент на душата. Лъвът представлява импулса, а женската фигура (разум) го управлява. Тя не го насилва. Подхожда към него с разбиране и нежност, но йерархията все пак е ясна: лъвът няма да направи нещо просто защото го желае, девицата трябва да му позволи. Тоест, разумът е този, който трябва да даде посока и разрешение на импулса.

При Кроули сексуалната енергия е разгледана като самата жизнена сила. Тя не трябва да бъде потискана, а целенасочено преобразувана и трансмутирана. В Сластта виждаме Бабалон, която язди Звяра. Тя също дава форма и посока на желаещата природа, но не я възпира. Тук те са много по-равнопоставени партньори.

Справедливост и Приспособяване

Основният принцип и в двата случая е свързан с причината и следствието. При Уейт той е представен по директен и статичен начин. Ако нарушим закон или етична норма, понасяме съответното последствие. На човешко ниво това е лесно разбираемо, а същият модел може да бъде разширен и до космическия порядък.

Приспособяването на Кроули разглежда процеса по-динамично. Причините и последствията не се проявяват като единично действие, поставено върху везната и веднага компенсирано от точно съответстваща реакция. Те се включват в много по-дълга верига, в която системата постоянно трябва да намира ново равновесие.

Фигурата на картата стои на пръсти и напомня балерина. Това е много подходящ образ. Танцьорката не запазва баланса си, като стои неподвижно. Вместо това тялото непрекъснато прави микрокорекции според всяко следващо движение, за да запази баланса си.

Приспособяването на Кроули прилича много повече на хомеостазата в природата. Организмът се стреми да поддържа относително постоянна вътрешна среда въпреки непрекъснатите промени.

Този баланс не е задължително приятен или полезен за нас. Тялото например може постепенно да се приспособи към вредни навици и след време да ни бъде по-трудно да се върнем към полезните такива. Природата също се адаптира към човешкото влияние, докъдето може, а понякога нейният опит да намери ново равновесие води до последици, които не сме предвидили и които никак не ни устройват.

И двете карти говорят за причинност. При едната тя е представена като закон, при другата като процес.

Страшният съд и Еонът

При Страшния съд и Еонът разликата вече изисква да познаваме малко повече космологията на Телема.

Страшният съд използва традиционен образ, който познаваме от християнството и от по-старите колоди, а именно Второто пришествие, възкресението и окончателния съд на душите.

В Тарото на Тот тази карта е заменена от Еонът, тъй като според Телема моментът на Второто Пришествие вече е отминал.

Според телемските схващания човечеството преминава през огромни периоди, наречени еони, в които се променят възприятието за Божественото, мястото на човека и съответно възможностите и посоките за духовно развитие. Всеки от тях има своя собствена формула.

еонът на изида

Най-старият от трите е Еонът на Изида. Основните му теми са свързани с раждането, плодородието, земните цикли, майчинския принцип и непосредственото участие на човека в природата. Можем символично да го разглеждаме като Еона на Майката.

еонът на озирис

След него идва Еонът на Озирис, чиято формула е раждане, страдание, смърт и възкресение. Тук вече разпознаваме много добре модела на саможертващия се и възкръсващ бог. Кроули свързва с него не само християнството, но и по-стари религиозни образи със сходна структура. Символично това е Еонът на Бащата, който завършва с Второто Пришествие.

еонът на хор

Според Телема днес се намираме в Еона на Хор – Детето. Той е свързан с елемента Огън и поставя акцент върху откриването и изпълнението на Истинската воля, индивидуалността, дефинирането на собствен път, преодоляването на прекомерната вина и идеята, че духовността задължително изисква саможертва. Растежът заема мястото на концепцията за спасението чрез страдание. Друга важна тема през Еона на Хор е помиряването на противоположностите.

следствие

Тази космология не е добавена само към една карта. Тя влияе върху начина, по който работи цялата колода.

Например част от картите в боя Чаши получават при него доста по-тежки значения, отколкото сме свикнали да виждаме при Уейт, докато Жезлите често са разглеждани значително по-положително. Ако знаем, че според Кроули сме напуснали водния eon на Озирис и се намираме в огнения Еон на Хор, това вече не изглежда толкова произволно.

Разликите в Дворцовите карти

Дворът на уейт

При Уейт имаме Паж, Рицар, Кралица и Крал. Дворът на Уейт следва традиционната структура, характерна и за по-старите колоди. Той подрежда йерархично дворцовите карти в социалните роли, характерни за Средновековието и Ренесанса. В по-съвременен поглед можем да го разгледаме като репрезентация на ядреното семейство. Това прави картите много удобни, когато търсим възрастова група, степен на зрялост, начин на поведение или социалната роля на даден човек.

Дворът на тот

При Тот срещаме Принцеса, Принц, Кралица и Рицар. На пръв поглед дворът в Тот може да не ви звучи много логично, но като всичко останало в тази колода, си има основателна причина да е точно такъв. Кроули свързва дворцовите карти с Тетраграматон (най-свещеното име на библейския бог) YHVH (Яхве).

Това променя много начина, по който ги използваме като сигнификатори. В практически план Тот често не показва толкова възрастта или пола на човека, колкото мястото, на което той се намира в даден процес.

Например, 50-годишен мъж пита за нова работа. Картата сигнификатор описва етапа му в търсенето, преквалификацията или развитието на ново умение, а не възрастта му.

Същото се отнася и за пола. Мъж може да бъде представен от „женска“ Дворцова карта, а жена от „мъжка“. Подобно нещо, разбира се, може да се случи и при Уейт, но там социалните и половите роли по-често се проявяват в интерпретациите поне в моята практика.

Няма директен начин да приравним дворцовите карти от едната система към другата система

Не, Рицарят на Тот = Кралят на Уейт,
Не, Принцът на Тот = Рицарят на Уейт,
И отново не Принцесата на Тот = Пажът на Уейт.

Kартите не изпълняват една и съща функция, защото философията зад тях е различна. Така някои характеристики на Кралят на Уейт можем да забележим в Рицарят на Тот, но други – по-скоро бихме могли да препишем на Рицаря на Уейт. Принцесите, пък, имат роли, които при Уейт принадлежат на Пажовете, но понякога и на Рицарите.

Има разлика в отношението към дворцовите карти при двамата окултиста

Уейт сам отбелязва в „Картинния ключ към Таро“, че Дворцовите карти действат като посредник между Големите и Малките аркани, но едновременно с това смята символизма им за недостатъчен за употреба отвъд предсказанието. Тук отново можем да си припомним ограниченията, които собствените му обети поставят върху това каква част от системата на Златната зора може да направи публична.

Кроули вече разкрива връзката с Тетраграматона и при него Дворът получава далеч по-централна езотерична функция.

Затова и една Уейт-базирана колода не става автоматично Тот-базирана само защото художникът е решил да смени Пажовете с Принцеси.

Малките аркани: човешки истории или движение на енергията?

Именно при Малките Аркани разликата в подходите се вижда най-значително.

малките аркани при уейт

Картинният ключ на Уейт ни дава конкретни човешки сцени, с които лесно можем да се свържем. Поглеждаме картата и почти веднага започваме да четем разказ. Какво се е случило с този човек? Как се чувства? Какво вероятно ще направи? Какво може да последва?

Това е голямо предимство за интуитивната работа и бързо навлизане в символизма на картите.

Но и самият Уейт разглежда изображенията като врати, през които интуицията може да влезе в картата и да започне да свързва различните ѝ значения. Проблемът се появява, когато вместо врата започнем да приемаме сцената за цялото значение на картата.

Когато начинаещ направи тази грешка, той може да вижда Пентакли в любовна подредба и бързо да заключи, че „този човек не се интересува от любов, а от пари“. Това, разбира се, в повечето случаи не е вярно. Елементът Земя не престава да съществува в любовта само защото върху картата виждаме монети.

Ето защо сюжетното изображение ни помага бързо да се ориентираме, но понякога и прекалено лесно ни приковава към конкретната ситуация, нарисувана върху него.

Малките аркани при тот

При Тот подходът е различен. Малките Аркани са по-близки до традиционните колоди, но са също много богати на образи. Просто изображенията имат друга задача.

Те ни показват как е организирана енергията.

Дали се движи свободно? Дали е стабилизирана? Блокирана ли е? Разпилява ли се? Стигнала ли е до крайност? Как съответният елемент реагира на числото, астрологичната кореспонденция и кабалистичната позиция?

Тук вече Малките Аркани се свързват не само със стихията и числото, но и с планети, знаци, декани, сефироти, Големи аркани и Дворцови карти. След като разберем състоянието на тази енергия, можем да я приложим към конкретния въпрос и да изградим собственото тълкуване.

Тот следва окултната система на Златната зора много по-открито. Уейт също работи със същите кореспонденции, но при него те са значително по-завоалирани и преведени в човешките сцени на художничката Памела Колман Смит.

Смит успява да преведе сложни абстрактни идеи в ситуации, които човек разпознава почти мигновено. Освен значенията на Златната зора тя включва по-стари гадателски значения и свои художествени решения, а някои от сцените ѝ любопитно се доближават до традиционните изображения на деканите, свързани със съответните карти.

Дали ги е достигнала интуитивно или е получила конкретни инструкции от Уейт, тук не мога да бъда сигурна.

От Асото до Десетката – пътуване на енергията

При Малките Аркани има още един важен аспект, който понякога остава незабелязан: боята не представлява десет напълно отделни значения. Имаме една енергия, която преминава през различни състояния.

От Асо към Двойка, Тройка, Четворка и нататък до Десетката тя възниква, развива се, стабилизира се, влиза в напрежение, променя се, изчерпва се или достига до определена завършеност.

При Тот това движение е много лесно да се види именно заради начина, по който са нарисувани картите. С промяната на числото буквално виждаме как структурата на същия елемент се преобразува.

При Уейт всяка карта по-лесно се възприема като отделна човешка ситуация. Връзката между картите не изчезва, но човек може много по-дълго да работи с колодата, без изобщо да забележи колко важна е последователността вътре в една боя.

Роля на ключовите думи на малките аркани при тот

Друга особеност, която често предизвиква спорове около Тарото на Тот, са ключовите думи, поставени върху Малките аркани.

Според мен грешката започва още когато ги приемем като готови гадателски значения, докато според мен това, което е имал той предвид е да намери дума, която улавя състоянието, до което е стигнала една енергия, и от там гадателят, свързвайки всички останали кореспонденции, да създаде своето тълкуване.

Да вземем Деветка Мечове, озаглавена “Жестокост” за пример.

Оттам вече могат да се появят много конкретни значения. Това могат да бъдат думи, които ни нараняват, вина, която ни изяжда, безсъние, самонаказание, обсебваща тревожност, силен вътрешен критик или умствено напрежение, което е станало непоносимо.
В друг контекст картата може да покаже задача или проблем от интелектуален характер, който толкова дълго сме отлагали, че вече самото му присъствие започва да ни тормози.

Всички тези значения произлизат от една и съща основна идея. Умът е стигнал до положение, в което вместо инструмент започва да бъде мъчител.

Ключовата дума не е краят на интерпретацията. Тя е нейното начало.

Цветовите скали – една от скритите сили на Тот

Накрая стигаме до нещо, което често се пропуска, когато хората говорят за художествения стил на Тот: цветовите скали на Орденът н Златната зора.

Дълго време те са част от тайното учение на Ордена. Това е една от причините да не бъдат открито представени в колодата на Уейт. Кроули по-късно публикува голяма част от тези кореспонденции, разкривайки тайните на Ордена. По-късно цветовите скали са фундаментална част от художествения стил на Тарото на Тот.

Цветовите скали свързват определени цветове със сефироти, планети, елементи и други части от езотеричната система. Орденът на Златната Зора използва четири различни скали, съответстващи на различни нива на проявление и свързани с четирите типа Дворцови карти.

Когато Фрида Харис използва определена комбинация, цветът носи конкретна символична информация и участва в начина, по който възприемаме изображението.

Тот често използва силни, натрапчиви или противопоставящи се цветове, които стимулират зрението и асоциативното възприятие. Това е една от причините колодата понякога да действа почти хипнотично.

След достатъчно дълга работа с нея се случват моменти, в които не изграждаме значението стъпка по стъпка с логически анализ. Поглеждаме картата и първо идва усещането. Понякога е телесно, друг път е емоция, образ или внезапно разбиране. Едва след това започваме да го превеждаме в думи и да проследяваме защо точно сме го усетили.

И точно тук според мен Тарото на Тот показва едно от най-силните си качества. То може да работи едновременно с интелектуалното познание, но и с онзи пласт на възприятие, който няма нужда от думи, за да разбере символите.

Затова картите са толкова подходящи и за медитация, и за ситуации когато целта ни не е просто да получим отговор на конкретен битов въпрос, а да изследваме повтарящи се модели и от къде идват те.

Е, има ли по-добра система?

След толкова много разлики лесно можем да останем с впечатлението, че говорим за две напълно отделни системи. Но между тях има повече прилики, отколкото разлики: все пак за Таро колоди. И двете унаследяват една и съща широка рамка на английския езотеризъм. И двете стъпват върху огромна част от системата на Златната зора, използват астрологични и кабалистични кореспонденции и са изградени като сериозни инструменти за работа със символи.

Разликата е в това какво авторите решават да покажат, как го показват и каква философия използват, за да го организират.

При Уейт голяма част от абстрактното окултно съдържание е преведено на езика на човешките преживявания. Това прави колодата непосредствена, разказвателна и много лесна за свързване с конкретни житейски ситуации.

При Тарото на Тот архитектурата на системата остава значително по-видима. Картите ни карат да мислим за процеси, състояния на енергията, астрологични и кабалистични взаимодействия. Както и за мястото на отделния символ в една доста по-голяма структура.

Аз лично имам силно предпочитание към Тарото на Кроули, но не смятам, че това обезценява Уейт. И двете са класически колоди с утвърдено място в съвременното Таро и и двете могат да бъдат чудесен инструмент както за предсказание, така и за изследване на себе си и света.

Няма особен смисъл да водим война коя от тях е „правилната“.

Но след като сме разбрали какво стои зад картите, които държим в ръцете си, когато познаваме философията на системата, виждаме един по-дълбок пласт в Таро.

Изберете онази колода, която най-много ви мотивира да седнете на масата или сред природата и да прекарате известно време с картите. Може би това е правилната колода.