Бях влюбена години наред в мъж, когото смятах за нарцисист. Борих се за всяка капчица внимание. Бях в 20-те си години – в пика на младостта и красотата си, но все още наивна и неопитна. Той срина самочувствието ми със земята и ми отправяше реплики, които над десетилетие по-късно още звучат в ума ми, сякаш са ми казани вчера.
Излекувах се, когато разбрах, че не е задължително да е нарцисист. Или може и да е – но това няма абсолютно никакво отношение към моя процес на лечение. По-важното е, че решението да продължавам да влагам в тези отношения беше мое, а не негово.
Всъщност, за да започне истински процесът на възстановяване от подобна връзка, понякога се изисква нещо много простичко – да започнем да наричаме нещата с истинските им имена.
Нека демонстрирам.
Изчислено е, че между 0.5% и 5% от хората страдат от нарцистично разстройство в клиничния смисъл. Могат ли тогава 80% от жените, които твърдят, че са имали връзка с нарцисист, наистина да са се натъкнали на такъв? Едва ли.
Тези, които армиите от лайфкоучове често наричат “нарцисисти”, всъщност са незрели, травмирани хора с избягващ стил на привързаност и ниска емоционална интелигентност. Обратното също е вярно – не всеки нарцисист в клиничния смисъл е жесток и манипулативен.
Връзката с човек с дълбоко личностно разстройство е идеална ситуация за създаване на защитна проекция у другия партньор.Той или тя започва да вижда себе си като жертва, като емпат, който се е наел да „поправи“ някого. Това е, което Юнг нарича „инфлация на егото“ – състояние, при което човек се чувства „извисен“, по-добър от другите, за да избегне срещата със собствения си мрак.
Но мракът, който се крие в нас, е истинският източник на болката ни – причината, поради която влизаме в отношения с емоционално недостъпни партньори. Мракът е болка, но преди да се роди Вселената, космическото яйце също е било заобиколено от мрак.
И затова толкова жени предпочитат да кажат, че са били във връзка с „нарцисист“, вместо с човек с травми и отбягващ стил на привързване – защото второто е твърде близко до собствените им рани. Това поставя егото им под заплаха – осъзнаването, че и двете страни имат проблеми с границите, комуникацията и емоционалната регулация, и че всеки трябва да поеме своя дял отговорност.
Две карти в Таро често излизат в гледанията ми, когато става въпрос за този сценарий: Луната и 8 Чаши. Те са като майка и дъщеря.
Луната – Илюзии и Самозаблуда
Излиза често, когато несъзнаваните страхове и програми оформят възприятията ни за реалността. Дяволът и Луната се конкурират като големи аркани кой от тях е по-див, животински, необуздан в своята енергия. Но Дяволът дава повече сигнали и конфортнацията с него е по-лесна, докато Луната е флудина, илюзионна и в дъглосрочен план това означава, че каквото тя символизира, по-трудно ще излезе в пласта на съзнаваното.
8 Чаши – Емоционален Застой и Интелектуално Бягство
В системата на Уейт, картата показва преход, неяснота и вътрешна трансформация. В Таро на Кроули това е една от най-кошмарните карти в Малките аркани. Ако я опишем с няколко строфи, тези биха били подходящи:
„Ден след ден, ден след ден, заседнали, без дъх, без движение
Вода, вода навсякъде, но нито капка за пиене”
- Астрологично, 8 Чаши е свързана с първия декан на Риби, управляван от Сатурн.
Сатурн няма други есенциални достойнства между 0-10 градуса Риби и като цяло, не оперира добре в този знак. Тук той носи ограничения, тежест, страх и импулса да се дистанцираме от чувствата. Риби от друга страна е мечтателен, емоционален, деликатен знак. И така “вода, вода навсякъде” – емоциите преливат, обладават ни, консумират ни, дефинират мислите ни, и ако не им обърнем дълго време внимание – поведенческите и мисловните ни модели, но едновременно с това заради отричането няма “нито капка за пиене”, в резултат на което сме “заседнали без движение”
- Кабалистично, картата съответства на Ход в Брия.
Ход (Меркурий) в света на съзиданието (Брия) ви до размисъл без емоционална ангажираност. Това създава благоприятна почва за когнитивна дисоциация– разбираме проблема интелектуално, но не го усещаме емоционално.
- Влиянието на Сатурн и Меркурий прави тази карта студена и дистанцирана. Трудно е да се приеме мрака, който всъщност е ключа към емоционалното изцеление. Рационалният ум може да крещи, че самосъхранението изисква да не се потапяме раните. Обаче изходът е като им погледнем с нови очи, можем да се освободим.
Отговорът на предизвикателството на 8 Чаши ни дава Сан Хуан де ла Крус в „Тъмната нощ на душата“
“В мълчанието вещо,
без никой да ми виждаше лицето,
ни аз да виждах нещо,
без друго да ми свети,
освен светлика кротък на сърцето.”
Истинското изцеление започва, когато сме готови да видим не само чуждите сенки, но и своите собствени.
За лична Таро консултация с мен, разгледайте услугите ми тук. Също може да ме последвате във Фейсбук
Leave a Reply