Защо съществува злото? Кабалистична перспектива

Думите не стигат да опиша какво почувствах, когато видях новините за злокобните убийства на животни, извършени с бруталност, излизаща извън човешкото. По мои изчисления това са били два „работни“ дни седмично, всяка седмица, в продължение на три години. За извършителите това не е било нищо особено, просто работа.

Свикнала съм с човешкото зло. Понякога ме вбесява, понякога натиска бутоните ми, но виждам – зад него стои рана, раздробена душа.

Но това… това е другото зло. Онова, за което само бях чела и не вярвах, че съществува. Нечовешко, безмилостно, родено извън този свят. Зло, чиято единствена цел е да се гаври със самия живот.

Беше затъмнението. Очаквах удар, но не и това. Замръзнах. Болеше ме всяка клетка на тялото и нещо отвъд тях. Два дни стоях вцепенена, плачейки и представяйки си как стотици невинни животни са преминали през изтезанията, на които демоните подлагат душите в ада.

На третия ден болката се сви в главата ми. Знаех – време е да се пречистя и събера.

И ти трябва да се събудиш, да се изправиш и събереш. За да не допуснеш повече НЕЩА като това от снимките и видеата да влизат в нашето измерение.

Но сигурно се чудиш – как? Как може да съществува такова зло? Наистина ли има зло, което не е сътворено от човека? Защо съществува злото? А ние защо сме тук, какво да правим с тази болка?

Ще ти кажа какво направих аз с моята. Предупреждавам те – това е най-сложният текст, който съм писала. Ако тръгнеш с мен по тази нишка, опитай се да проследиш завета на древната мъдрост.

Въведение: къде е злото в дървото на живота?

Кабалистичното Дърво на Живота представя картата на сътворението. Над него стоят четирите була на негативното съществуване, филтриращи Светлината на Безкрайния (Ейн Соф). Под тях са десетте Сефирота – съдове за Божествената светлина. Най-висшият е Кетер. Запомнете това наименование.

Колкото повече Светлината се спуска през Сефиротите, толкова по-плътна и ограничена става. Ние живеем в Малкут, най-долната Сефира – точката, където Светлината е най-слаба. Нашият свят, наричан още Асия, е място на мръсотия и разпад.

Но Малкут е уникален, и това привлича вниманието дори на висшите йерархии от по-горните нива: само той съдържа отпечатъци от всички по-висши Сефироти. Само тук можем да намерим всичко от Кетер и да върнем енергията обратно нагоре в по-чиста форма. Има една формула, която често се споменава в херметичната кабала – „Кетер е в Малкут“ – запомни я.

Под нас са Клифотите – кухи, безсъдържателни форми, получени от грешки на преминаване на светлината през Сефиротите. Да, правилно прочетохте – грешки, защото богът-демиург, който ни е създал, прави грешки. В Клифите живеят ларви, демони, енергийни вампири и всякакви други паразити, които нямат друг източник на енергия, освен нашия материален свят. В определени изгодни за тях условия, те могат да изпълзят от дупката си и да се инкарнират в човешки форми, живееки сред нищо неподозиращото население. Нещо, което не вярвах, но явно наситина се случва.

Ето защо можем да разграничим два типа зло

• Произхождащо от противоречивостта на нашия свят (заради липса на Светлина) – То идва от човека, и макар че може да е много деструктивно, зад него прозира някаква рана, изкривена хуманност.
• Клифотично зло – Е хаотично, безгранично, непровокирано жестоко.

защо съществува злото и каква е ролята на човека

Малкут не само е обвит, но и ражда и отразява божествена светлина. За да се случи това, обаче, трябват хора, които я активират чрез действията си. Когато изпълваме живота си с етични, добродетелни действия, отразяваме светлината на по-висшите сефироти и пречистваме пространството около себе си.

Мислите, думите и действията ни вляят директно не само върху нас самите, а и върху другите. И именно заради това духовното израстване е не само индвидуална, а и колективна отговорност. Ние сме свързани в мрежа и никой не стои извън нея. Това ще подразни някои от вас, които четат материала, а вярват в илюзията, която само са си създали, че са в “новата земя” и че чрез изборите си променият “вибрациите си” и че конкретно, индивидуално те, избират в кое измерение да живеят. Съжалявам, но бутона “Скрий тази публикация” и фалшивия позитивизъм не значачат, че сте си купили билети за “високовибрационно измерение”- това е лъжа на духовното ви его.

Игнорирането на тази отговорност води до застой и падение. Появата на демоничното зло в Малкут е последица от пътя, избран от човечеството. Всички участваме в тази реалност и всички трябва да я променяме. Затварянето на очите за злото не е духовност, а отказ от собствения ни творчески потенциал.

Симбиозата между физическите ни тяло и душите ни е пригодена именно с цел да конфронтира хаоса и вътворява ред около себе си. Това е нормата, това е константата на живота. Спри да си мечтаеш за перфектно подреден живот. Спри да си мислиш, че те чака в някой бъдещ момент. Не. В момента, в който довършиш едно задължение, на негово място идва друго предизвикателство. И така трябва да бъде. Това е есенцията на нашия свят, и независимо дали го съзнаваш в момента, когато приемеш това и разгърнеш потенциала си, ще намериш щастието, което търсиш.

Бог(овете) ни направиха управници на това царство и не те, а ние носим отговорност за него

Хората често питат: „Защо съществува злото, защо светът е устроен така? Защо има силни и слаби?“. Кабала ни учи, че ние хората определяме количеството светлина във физическата реалност. Светът не е зъл, но е неутрален и динамичен, а злото е продукт на човешките действия.

Появата на клифотичното зло е знак, че системата, поверена на човека, е много болна и че не се справяме със задачата си.

Каква е тази задача?

26 Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.

Много псевдо-християни си въобразяват, че цитатът означава, че човекът е центърът на творението (а то е създадено да се консумира и експлоатира от него според прищевките му). Това надменно мислене – че стоим „над“ останалото творение просто по дефиниция, е изграждало ценностната ни система векове наред. Резултатът? Един свят, в който сме подчинили почти всеки ресурс на планетата, но пак се оплакваме колко труден е живота, който сами сме си усложнили. Междувременно, отказ да гарантираме най-елементарното за животните: тяхното право на живот, защото имало други по-сложни проблеми, които ние сами сме си измислили.

Само че в оригинал думата „владее“ е предвод от רָדָה – което означава да пазиш, да насочваш, да водиш. Ти си тук за да пазиш, насочваш, оглавяваш твроението. Ти си тук да си негов администратор, което означава, че ти служиш на него, не то на теб. На нас ни е даден разсъдъка и способностите да сме портали между различните измерения, с цел активно да работим за поддържането на космическия ред.

Човекът е създаден да бъде медиатор между земното и божественото. За съжаление, мнозина потъват в материалното, докато други (отвратени от първите) отказват да се ангажират активно с него.

Живей живота си на тези принципи, за да се справиш с човешкото зло:

Вътрешна светлина

Генерирането на вътрешна светлина е динамичен, многоспектърен процес, който никога не спира. Който се затвори, който остане в състояние на пасивност – първоначално е напълно зависим от състоянието на околната среда, а в последствие започва да измуква светлината около себе си и да засилва влиянието на клифите. Колкото повече от нас бездействат и се отдалечават от използването на талантите си, толкова повече “празни съдове” имаме.

Среща със собствените сенки

Няма място за проекции и свръхреакции, провокирани от тях – Опитай се колкото се може повече да вникваш в мотивите на хората и да не ги съдиш за това, че правят различни от твоите грешки. Това не означава бездействие в лицето на злото или да му пращаме “розова светлина” докато се влезе в режим на “любов”. Но трябва да разберете, че който не се среща със собствените си сенки, им робува цял живот и не може да разпознава кога правдивия му гняв е преминал в саморазрушителен режим, застрашаващ неговия духовен интегиртет.

Баланс между милост и строгост

Не бъди безкрайно мекушав, нито безмилостно суров. Научи се кога да проявяваш състрадание и кога – да поставяш ясни граници.

Свържи се с божественото

Свържи се с Божественото не от страх от наказание, а защото правиш осъзнат избор да комуникираш с висшата си същност и аспектите на Едното. Отделяй ежедневно време да приемаш тази форма на божественото, с която чувстваш връзка. Това може да са няколко минути тишина, концентрация върху определен архетип или кратка молитва. В Юдаизма, например, практиката “Митцвот” включва множество ежедневни правила, които на пръв поглед изглеждат абсурдни, но напомнят на последователите си по няколко пъти на ден за връзката им с техния Бог. В езическите традиции връзката с боговете е свободна от страх и принуда. Магическите традиции съдържат петиции към духовете на планетите, а ведическите – корективни мерки. Всички тези практики са част от „теургията“ – активно взаимодействие с Божественото. Теургията може да се реализира както класически по изброените канали, така и чрез творчество, писане, разказване на истории или работа със сънищата.

Одухотворявай работата си

Каквото и да правиш, имаш силата да го одухотвориш, да му придадеш смисъл. Култивирай този подход и докато вършиш дори неприятни задачи, си напомняй какви ценности защитаваш чрез тях и кой архетип стои зад тези ценности. Така постепенно ще станеш по-подреден, хармоничен и открит. Присъствието ти ще носи спокойствие и хармония на околните и ще стимулира същото в тях. Разбира се, ще има хора, които реагират негативно на щастието ти и се опитват да го потиснат. Това се случва, защото светлината в теб събужда у тях непознат импулс, от който те се страхуват или искат да потиснат. Колкото по-често тези негативни хора са поставени под влиянието на активно работещи над себе си личности, толкова повече ще напира и този импулс в тях. Един ден може би ще преодолее материалистичните и егоистични наклонности, които ги задържат в негативност.

И какво правим, когато срещнем нечовешкото зло?

Връзка с чувствата

Когато се натъкнем на толкова брутално насилие било то над животни, или над хора, плаче колективната ни душа. И чрез нас, съдове на тази колективна душа, сълзите трябва да излязат за да се случи пречистването. Можем да направим пречистващ ритуал или просто да спомеменем онези, които са били жертва на насилието и да им пожелаем безавариен път в отвъдното. Това е полезно за две неща: От една страна постепенно ви връща в състояние на състрадание, уязвимост и любов, а от друга – наистина помага за предвижването на тези души.

Не храним агресията и другите си пороци

Клифотичното зло се “закача” по сенките на хората, защото те са най-подобното на него нещо в това измерение. Заради това казах, че работата със сянката е толкова важна. То си играе като хищник с чувствата на загуба,гняв, срам, ревност, алчност, и така се вмъква докато не започнем да се себеидентифицираме с него.
Например аз когато прочетох тази история и видях част от цензурираните снимки, в главата ми се появиха доста графични сцени какво бих могла да направя с тези двамата, ако ми паднат. И ако аз не бях работила със собствения си гняв и чувството на безсилие, което е било неделима част от детството ми, аз (най-малкото) много по-трудно бих могла да изгоня тези картини от съзнанието си. Но те не водят до никъде, те не поправят нищо, само ограбват силата ми и ме зомбират да продължавам да ги визуализирам (съответно повиквам).

Клифотичното зло не трябва да се подхранва с внимание и страх

Вместо да се фокусираме върху живота и биографията на извършителите, трябва да помислим как да ги ограничим да не повтарят тези деяния, както и как да предотвратим подобни случаи в бъдеще. Ако последиците не могат да бъдат поправени директно, остава ни да подкрепим уязвимите групи – в случая животните. Тези отвратителни деяния са отнели част от светлината в света и сега е наша отговорност да я възстановим с конкретни действия.

Когато действаме конструктивно, съчетавайки строгост и милост, ние се издигаме над мрака, вместо да продължаваме да го храним. Като медиатори между корена и короната на Дървото на Живота, наш дълг е да полагаме съзнателни усилия да запазим равновесието. Ако не го правим, хаосът постепенно ще ни погълне.

Има нещо интересно, което болката прави с нас, ако не ѝ се съпротивялваме – тя ни дълбае отвътре като съдове. И в началото можем да усещаме необятна, всепоглъщаща празнина, но знайте, че точно на това място във вас вече е създадено повече пространство да поеме и генерира енергия.

Заключение

Не затваряй очи за реалността, срещай собствените си сенки и активно избирай светлината. Само така ще изградим свят, в който злото не може лесно да се промъкне.