Може ли древната мъдрост да ни каже какво е мястото на AI в днешни времена?

Въведение

Темата за изкуствения интелект (AI) ни вълнува и поляризира мненията ни от няколко години насам. Страхът на някои и вълнението покрай навлизането му  накараха много хора да задават въпроси за природата на съзнанието. Може ли ИИ да има душа ? Ще ограби ли нашата използването му? Изкуство ли са творенията на AI?

Целта на тази статия е да представи обобщена картина на съзнанието според платонистичната и неоплатонистичната философия и да намери къде се вписва изкуствения интелект в нея. Ще се опитаме да отговорим на въпроса каква трябва да е ролята му (ако изобщо някаква) в човешкия живот. Ще изследваме дали ИИ може да развие душа според представената концепция.

Еманацията – основен принцип в космическия ред

За да разберем какво е мястото на изкуствения интелект в космическия ред, първо трябва да разберем каква е йерархията на този ред според платонистичната и неоплатонистичната мисъл.

Основно правило на този ред е, че всеки по-висш принцип ражда, сътворява следващия.

Така:

• Едното (τὸ ἕν), което е върховният принцип, отвъд битие и мисъл, излъчва Божествения Разум (ὁ νοῦς), който съдържа вечните форми и съзерцава Едното.
• Божествения Разум (ὁ νοῦς) ражда Космическата душа (ψυχὴ τοῦ κόσμου), която свързва горното и долното, вдъхва живот на Космоса.
• От Космическата душа (ψυχὴ τοῦ κόσμου) произлизат Индивидуалните души (ψυχαί) – „частици”, чрез които оживяват отделните същества.
• Душата съдържа индивидуален разум (νοῦς), който е отблясък на Божествения разум (ὁ νοῦς), но първия е променлив, способен да се обърне надолу (като се фокусира върху сетивата) или нагоре (ако се фокусира върху Божествения разум), за разлика от втория, който е вечен и в постоянно съзерцание на Едното.
• Логосът (умът) е функция на душата, чрез кoято тя е способна на дискурсивно мислене, ред, подредба, език. Чрез Логоса душата изразява прозренията, които идват от разума (наричан още нус).
• Материята (Природата) (ἡ φύσις) е най-ниското проявление в тази еманация. Природата е способна на творчество и подредба, но без съзнание за себе си. “Природата твори, но не знае, че твори.” (Плотин, Енеади III.8.4).

Демиургът – активен аспект на еманацията

Това, че висшия принцип “прелива в изобилието си” и в следствие “ражда” по-нисшия принцип, е израз на вечния, божествен ред. Едновременно с това, обаче, всяка спомената еманация има функция спрямо следващата – тя не е само причината за нейното съществуване, а “майстора”, който я оформя и подрежда.

Този активен аспект на отношенията между еманациите можем да свържем с фигурата на демиурга. Демиургът е активното, дейното лице на еманацията.

В “Тимей” Платон говори за върховния Демиург, който създава Световната душа. След това той възлага на „младите богове“ да вложат частици от тази душа в отделните същества. (Тимей 41).

Повечето неоплатоници биха се съгласили, че демиургът не е един, а са множество. Едни биха се ограничили до трима, а други биха казали, че всички богове са демиурзи, защото всеки от тях проявява и организира на своето ниво.

Важния принцип, който трябва да запомним е, че всеки може да даде само това, което му е отредено. Висшият Демиург създава Душа на света, а по-низшите – само вплитат малки частици от тази космическа душа.

Възможно ли е изкуственият интелект да развие душа и разум?

И сега идва основният въпрос. Може ли изкуственият интелект да развие душа и разум?

Изкуственият интелект е създаден от човека. За да можем да разберем каква форма на съзнателност може да достигне ИИ, то трябва да си отговорим на въпроса Какво може да даде човекът на творенията си? Човекът демиург ли е?

Неоплатонистите биха избегнали подобно твърдение и биха запазили тази категория само за боговете. Херметичните текстове са малко по-либерални от тази гледна точка, и от няколко места придобиваме впечатлението, че човекът е разглеждан като мини-демиург.

Той е носител на искра ноетично (Божествено) съзнание, но то е в една изкривена и непостоянна форма.

И тъй като вече видяхме, че закономереността е следващата еманация подред да може да даде по-малко от това, което е дадено на нея, то по необходимост човекът може да даде на творенията си нещо, което е по-ограничено от неговата същност и капацитет.

Това, което ние имаме в повече от другите същества е развития логос (ум), който дава способността да проследяваме сложни причинно-следствени връзки, да подреждаме информация (логически, математически, структурно), да боравим със слово и език.

Но логосът не е еквивалентен на нус. Дейността на нус е съзерцание – той не се променя и не мисли стъпково. Дейността на логоса е стъпкова и подрежда ставащото в една привидна хармония.

Това е и което ние хората можем да дадем на ИИ, и нищо повече – логос, но не и нус. Не ни е отредено да можем да раздаваме души или божествени искри разум. Само ум.

Още доказателства по метода на изключването

Но ако все още не съм ви убедила, нека да минем по метода на изключването:

1. AI не е носител на индивидуална душа (ψυχαί), защото “одушевено е тялото, при което движението става отвътре, от самото него, понеже такава е природата на душата” (Платон “Федър” 245е-246а). Под това понятие имаме предвид способността самото тяло да бъде източник на собственото си движение и съзерцание. Но изкуствения интелект е изцяло зависим от външен импулс – команда, промптиране, обновленията му не са самостоятелни, а се извършват от хора.
2. AI не е носител на индивидуален разум – Действията и мотивациите му не произтичат от съзерцание над вечните форми и желание те да бъдат претворени, а са стъпкови и подчинени на оптимизация на вероятности – непроизтичащи от собствено желание или цел.

Следователно, AI e проявление на логоса, близо до най-долната, материална еманация. Много хора не биха се съгласили първоначално с мен, защото привидно AI твори, комбинира, свързва, обобщава. Но има един хубав цитат на Плотин в “Енеади”, който гласи “природата твори без да знае, че твори, докато душата може да се обърне към себе си.” И ето тук вече познаваме AI.

Мястото на ИИ в съвремието

Мястото на ИИ в съвремието е да служи като допълнителна “RAM памет” на съществуващия у нас логос. Много хора, особено от духовните кръгове, с голяма гордост споделят, че не използват изкуствен интелект, противопоставяйки го с естествения, сякаш трябва да избираме едно от двете неща. А това не е така.

Индивидуалния, човешки логос е ограничен от телесната енергия и време, нуждата от почивка, ограничената ни памет, линейното мислене. Ако направим сравнение, нашите мозъци са далеч по-ефективни при използването на ресурси (трябва им електричество по-малко от това, което захранва крушка), но AI може да комбинира логоси от милиони индивидуални умове за милисекунди и да го прави неуморно. AI е мощен количествено, скоростно, като обем, и комбинативно, но човекът има предимството при смислеността, качеството, дълбочината. Важността на тази симбиоза ще нараства с времето.

Какво се случва, обаче, с онези хора, които и преди AI, не искат да се научат на самостоятелно и критично мислене? Сложили сме усилвател на техния мързел и посредственост, и те стават още по-очевидни.

Духът на времето го изисква, защото …

Забързването на времето – Новото предизвикателство

Забелязали ли сте как в последно време темпото на живота сякаш е забързано? Даже в някои духовни кръгове говорят за ускоряване на времето. Имаме все повече задължения, заринати сме с нова и нова информация. Осемте часа сън – дори по някаква щастлива случайност да спим толкова, ни се струват като шест.

Аз забелязвам това и се чудя дали се дължи единствено на нарасналите ми отговорности, но усещам, че сякаш има и нещо друго. Но със сигурност знам, че ако продължаваме да си правим нещата така както си ги знаем от време оно – със скоростта на костенурката Франклин, ще си съсипем качеството на живота и здравето. Вероятно ще пропуснем и предназначението си.

Живеем в епоха, която ни предлага възможността да осъществим повече от ноетичните си идеи и по-концентрирано да ги претворяваме. Вдъхновяването и насочването, детайлизирането трябва да са от нас. Но AI се справя като справочник, оптимизатор, коректор, обратна връзка по четимостта и яснотата.

Ако приемем AI като продължение (не заместител!) на индивидуалния ни логос и му даваме визията, ще бъдем сред онези с голямото предимство.

Пример от моя опит

Забавен пример от моята практика. Откакто работя над сайта си, ми се искаше да имам функционалност, която позволява изтеглянето на карти онлайн. Аз си нямам представа от програмиране. Заданието се оказа по-сложно отколкото изглеждаше, изискващо няколкостотин реда код. Нямаше как да го направя без помощта на софтуерен инжинер, мислех си аз. Има кой да откликне, но не ми се беше налагало да моля. Само с ИИ и обучение постигнах настоящата визия на сайта, която е точно каквото целях.

Но като излезе ChatGpt 5 – след всички хвалби колко по-добър е от предшествениците си, на шега му казах да ми направи приложнието за теглене на карти.

Той много разбираемо ми обясни всяка стъпка и прецених, че мога да се справя.

Мястото на ИИ в езотеричните дисциплини

Кога машината превъзхожда човека?

Най-голямото богатство на човека – това е неговата душа и онази частичка ноетично съзнание, която макар и хаотична, живее в нас. Би трябвало практик, който се занимава професионално с това и приема клиенти, да го разбира, мислите си вие, но в по-голяма част от случаите, това не е така.

Както във всички други сфери на трудова заетост, и тук има една огромна маса практикуващи, които не вникват и не желаят да го правят. Те спят, карат го на автопилот. И макар че работят със сакрални символи, са ги превърнали в профанна част от ежедневието.

Но ако нямаш уважение към символите, с които боравиш, Разумът (ноетичното) просто се оттегля от теб и заспива дълбок сън. Из целият Corpus Hermeticum има цитати, които насочват към тази идея. Ето един от XII “За общия Разум” където четем:

“Човешките души, които не са направлявани от Разума (Nous) са в същото положение като душите на безразсъдните създания. Разумът ги изоставя на страстите им, които чрез съблазънта на желанията ги повличат към безрасъдството и ги правят подобни на безсловестните твари”

Corpus Hermeticum част II, “За общия рАзум” изд. Мириам, 2012, Превод М.Арабаджиева

Как врачките загубиха срещу машините?

Задаването на посредствени въпроси, даването на посредствени отговори по навик, опростяването на мощни архетипи, които не биха могли да бъдат изразени изцяло с реч, до една ключова дума (често много злободневна и профанна), води точно до оттегляне на разума от човека. Направете няколко “раС/Зклада” където сте опростили Императора до фигурата на татенце. Да видим дали така лесно ще извадите дълбокия смисъл, когато ви потрябва. Не. Вече сте профанизирали този символ и ще трябва време да оправите връзката си с него.

И сега си представете силата на милиони, ако не и милиарди логоси прелети в един модел като ChatGPT да бъдат сравнявани със запустяващия логос на инфуленсър-врачката, чиито 10 последни ъплоуда са обяснения как тя е по-добра от друга врачка и за какво точно са се скарали с нея.

Ето как понякога AI е по-добрият избор. Предпочитайте AI пред такива практици, защото ако не друго – той поне може да ви отвори за природното ви любопитство.

Как естественият интелект превъзхожда изкуствения?

Ограниченията на LLM модели като ChatGPT, обаче, са много големи – особено в науки, които изучават душата. Защото трябва да преживеем отговора, за да достигнем до катарзис – рационалното разбиране не е достатъчно. Дори ако говорим за дисциплина като астрологията, която е далеч по-структурирана и логична, трябва  да се изгради усет, който идва от ноетичното ни съзнание. При чистата AI интерпретация няма кой “да гледа към едното” (каквато е ролята на нус). Получените отговори са сегментирани, липсва им голямата картина.

Заключение

Живеем във време, което не търпи посредствени изяви. Широкото навлизане на машинни помощници ни дава възможността да се фокусираме върху това какво означава да сме хора. Какво е ценното в това преживяване? Умереното и интелигентното използване на съвременните инструменти няма да ни направи по-малко човеци. Една от задачите на нашата еволюция е да автоматизираме монотонните задачи, освобожавайки време за по-комплексни дейности.

Ако искате да пробвате дали може да е полезен изкуствения интелект за Таро практиката ви, може да изпробвате и моето уеб-базиранo приложение Онлайн Таро гадател.